Начални разсъждения :)

Гледам приците на страницата и се сещам за далечното време когато даваха
филма Птиците умират сами, не си спомниян почти нищо от филма освен че беше
много тъжен и че главният артист беше готин. А да и че всички умираха. От това
време ми е останала и либовта към един много специален цвят - пепел от рози<br />
Седеѝки в колата и опитваики се да усмисля живота си , как да го подредя във
виртуалното пространство, а и не само там, така че на хората да им е интересно,
да ме опознаят и да ме обичат за да ми се доверят професионално установиавам как
живота ми доста прилицха на всички тези детски филми или за възрастни които са
маркирали детството ми. Как мозъка приема като шаблон за начин на живеене нещата
които са ни допаднали в детството и как през целия останал живот се опитваме да
променим този шаблон.<br />
Дали не трябва да даваме на децата да гледат телевизиа поне докато станат на
20г хахаха предполагам че не. Може би просто психолозите и всякакви учители по
самоувърсхенстване би трябвало да те посрещат с думите - какъвто и да е проблема
ти изживеи отново детството си във всичките му детаили и ще намерияш отговора. А
ако просто искаш нов живот - измисли си го и го създаѝ.Защото колкото и да учим
за самите себе си повече от това че - за всичко са виновни Адам и Ева и че като
реша мога да си изживея живота които искам като задраскам абсолютно всичко до
сега, нщяма да научим.<br />
Можем да куцаме с патерици които наричаме психолози психоаналитици но в
краина сметка докато не си теглим една дълга и не си кажем Маината му аз схте
живея ТАКА каквото и да ми коства , еми без това нищо няма да стане. Ще си ходим
на психоанализа с години ще си плащаме някоѝ да ни напътства , да ни успокоява,
да ни мотивира като че ли друг може да свърсхи нашата работа да си бием един шут
и да си размърдаме задника за да бъдем това което искаме да бъдем. Ако пък сме
по спиритуални- което без да се превежда звуцхи на български все едно сме
алкохолици - даѝ малко спиртче тука, та ако се смятаме по духовни или
одухотворени... а пардон такива се раждаме нали господ ни бил дъхнал живот не е
ли това точно да си одухотворен... боже господи циал живот търсим нещо което
имаме, толкова ли сме тъпи? та както и да е духовните хора , така де поповете и
тн, еиѝѝѝ няма управия с тези думи , та така - другите пък схте си ходят с
години на терапии детето в мен, семеѝни съзвездия и господ знае още какво ,
докато един ден не им падне ябълката на главата и кажа Еврика- просветна ми !
хаха и ще видят това което описахме горе че вече са си имали всичко ,което
толкова са желаели. Просто трябвало да се събудят, да си измият очите и да се
погледнат в огледалото.<br />
Какво видях аз в него? Хахаха някоко не чак толкова отминали живота, едно
прекрасно семеѝство в което съм си избрала да раста този път и разбира се видях
едно магаре , което се насилва да бъде неяастно коагтоможе да си магарува на
спокоѝствие и да бъде щастливо. Но за това малко по нататък...<br />
а така птиците може да умират сами, но аз определено не съм фен на тази част
така че - 1. НЕ МИ СЕ УМИРА САМА въпреки че ужасно садистично звучи да искаш
нялкои да те гледа как умираш. Значи променям горното изказване - ВСЕ МИ Е ТАЯ
КАК ЩЕ УМРА, важното е как ще живея тоест - НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ САМА. А така звучи
по добре или поне една идея по смислено.<br />
2. НЕ ИСКАМ ДА СТРАДАМ ПО НЕВЪЗМОЖНИ ЛЮБОВИ, 34 години стигат, пардон минус
12, 22 години страдалчески лъбови стигат!! аѝѝѝ вече виждам как някои хора се
смеят и с право. Доста голямо магаре съм та да са ми нужни почти цял един живот
за да проумея нещо толкова елементарно. За повдигане на духа ще кажа - ПО ДОБРЕ
КЪСНО ОТКОЛКОТО НИКОГА<br />
Сега след като съм прогледнала и съм оправдала грешките по точка 1 и 2,да
минем на точка 3, която е - МИГЛЕНА РАЗМЪРДАИ СИ ЗАДНИКА хаха. Да тази е
лчюбимата ми глава. Момента на РАЗМЪРДАИ СЕ се състои от 3 неща биѝ си един шут,
започни да се движиш и бързо , не флегматично и наѝ-вече УСМИХВАИ СЕ.<br />
Спазваѝки тези 3 правила да се тормозя "физически" което се превежда наѝ-<br />
често във изритвам се от леглото и си размърдан Д-то, след това започваш да
търчиш все едно накъде важното е да се движиш , усмихваѝки се, което прилича
доста на упражнението да носиш яѝце в лъжица или книги на главата - в момента в
които спреш да мислиш за тях падат а усмивката ти изчезва незнаино къде. Та
ядеѝки стафиди в Русия, зеле в България сирене в Америка и Уиски с Испания -
демек усмихваѝки се насила докато не ти стане навик да се усмихваш винаги- ще се
опитам да реализирам мечтата на поѝти всеки смъртен - да изжиея живота си както
на мен ми харесва. Винаги съм правила каквото ми доѝде на ум , тогава каква ще е
разликата хахаха по добре да не ти щ казвам сега защото съвсем ще се отчаяш.
Разликата е че като спреш да живееш живота които си си създал от детските ти
премеждия започваш да живееш живота които ти е предредил един дух , които би
трябвало да бъде твоя,тоест този дух които обитава това тяло което виждаш в
огледалото.А пък този дух си ресхил че такъв трябва да е живота ти на някакво не
много идилично място което сигурно е това чистилище за което говори Данте, Та
така половин живот се бориш да ти просветне а когато това стане започваш да
живееш живота които някои ти отредил на едно такова доста депресивно място. Е
нема що, моето сегашно АЗ, биж колко готина дума- създадена от първата и
последната буква на азбуката началото и края в едно, завършеното цяло АЗ(да пак
е депресивно не си започнал пък вече си завършил хаха) ухх а така малкото нещо
лично което имам, което е да разсъждавам дефакто за нищо не служи освен да взима
лоши решения тъѝ като добрите решения ги е взело доброто духче на гадното
гореописано място. Охх съвсем ви обърках. та исках да кажа че след разсъждение
единственото което ни се предоставя лато възможност за изява е да грешим. Та ка
че в следващите пъбликации щеимам честа да опиша ами точно тези грешки, и
битката между това което съм била това което съм и това което би трябвало да
бъда. Дааа някоѝ много умен, каквото и да значи това беше казал Живота се състои
в това да намериш равновесието между това което си и това което трябва да
бъдеш!и бих добавила и между това което очакват да бъдеш.<br />
Посвещавам тези писаници на Елисавета Белобрадова, която по незнаѝни за мен
причини, е малкото саркастишно дяволче което непрекъснато ми се подиграва когато
пиша върху нещата от живота , Така че благодаря мила Елисавета да ме държиш
здраво стъпила на земята и да не позволяваш на Егото ми да се надува когато
започна да си мисля че въобще неяо съм разбрала от живота. И също така искам да
благодаря на малкото ми приатели които ще прочетат поне част от тези редове, да
да същите вие които четете статусите ми във ФБ и ги харесвате или коментирате
Вие сте ангелчетата които седят на другото ми рамо и ми нашепват че вървя може
би не по наѝ правилния път но че вървя и това е наи важното. Благодаря!